Rешавам да изляза до магазина.  На излизане от гастронома гледам един дядка. На около 85-90 години, дребен, с шапка. Моли ме да му помогна да премине през една локва. Хващам го аз, минаваме локвата със скорост около 400 метра в час.

Вече на 10 метра от локвата дядката продължава да ме държи и иска да го закарам до "равното". То е на около 30 метра. Стигаме там след 5 минути. Дядката все още мe да ме държи и се носи със ситни стъпчици в неизвестна посока...

- Абе ти къде живееш? Къде отиваш?
Започва се едно обяснение,о т което става ясно, че човекът нито знае къде отива, нито от къде идва.

Стигам кръстовището на "Гео Милев" и "Слатинска". Оня знае, че живее нагоре, но там са две "нагорета" и той ги сочи и двете.

- Къде ти е личната карта, бе?
- Вкъщи.
- Друг път да не си излязъл без нея.Кой се грижи за теб?
- Една жена.

Не мога да го оставя. Старчето не може да върви, но иска да пресича. Изглежда симпатяга в адската си безпомощност.  Стана ми жал за него. Няколко пъти го оставях,х одя да разследвам. Човекът има секретен ключ на врата, т.е. не е бездомен.

В разговора става ясно, че е излязъл 30 мин. преди да ме срещне, а твърди, че е минал разстояние, което не би могъл да мине за 30 мин. И не бил пресичал улица. Не е в ред човекът. Докато търсих по пощенските кутии в блока, пред който го намерих името му, той си седи кртко там, където съм го оставил. Не досажда на други хора. По едно време му дойде зор и си свърши работата на улицата. Инсценирах обаждане в полицията. Оня не се стресна. Вече щях наистина да звъня. Непрекъснато си бършеше носа и беше с две различни обувки. Опитах се да го вкарам в едно такси - от 4 таксиметри 1 се нави да го повози. Беше младо момче. Останалите бакшиши не ебаваха. Както и да е, дядката даже не можа да се качи в таксито - инвалид 90%. Започвам разпитване по околните магазини и най - накрая в един казаха, че го знаят.Не бил добре...
"Е мерси за информацията". Както предполагах - от блока , пред който го намерих. Айде наобратно.Тъй като не си знае нито името, нито етажа, нито апартамента - оставих го там, във входа.  Със заръката да пита някой от минаващите съседи кой му е апартамента. Докато излизах оня ме питаше къде съм го завел и как ще се прибере.

Никак не беше смешно. Особено като гледах физиономиите на "нормалните" хора, към които се обръщах с въпроса дали не го знаят случайно тоя индивид. Не знам как да опиша реакцията на поне 5 човека, с които споделих проблема си.

Любезните изражения на тия смръшляци добиха тъпа, гузна незаинтересованост и затвореност към това, което им се говори. Да не би случайно и тях да се опитам да ги забъркам с лудия дядка.

К"во викаше Моканина там, за мъката...

ама аз нищо смешно не виждам в тази случка.
Ако аз се занимавам с нещо подобно, няма да го зачукам във входа, ами щях да му намеря жилището или някой съсед, който да го приюти докато дойдат неговите хора.
Не смятам,че е бил луд, просто един безпомощен възрастен чоевек. Ами ти какво си мислиш, че цял живот ще бъдеш млад? :)))))))))

и явно ще продължа да го казвам:
"ТОЗИ СВЯТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗРУШЕН И ВСИЧКО ДА ЗАПОЧНЕ ОТНАЧАЛО."

Ще подразниш доста хора тук,но доброто,което си направил за нещастния чевечец е везспорно.

Ти си добър... Хората често не виждат собственото си бъдеще в немощта на стареца, на когото си помогнал. Всеки стига до тази страшна немощ някой ден... почти до неподвижността на ембриона при зачатието... Тъжно!

Отделно, че няма как случката да не е в България. Жалко отношение на държавата към възрастните хора! Трагедия! Още нещо ненормално в тази страна! Моята България!

никога да не стигна дотам...Знам, че не му е тук мястото, но ще бъда кратка. Неотдавна, както си бях вкъщи, чух, че от горния етаж се вика за помощ. Съседът ми е стар, само лежи...Започнах да звъня на другите съседи, с надеждата някой поне да ми каже номера на сина му, за да му звънна. Единият съсед, на който звъннах (те двамата са работили 100 години заедно) само каза: а той е вече пътник и понечи да си влезе обратно...Накрая се оказа, че синът на човека е оставил ключ в една жена. Влязохме и го намерихме под леглото, не знам как беше паднал там. Хора, сърцето ми се скъса, докато го вдигахме. Беше толкова лек, имах чувството, че ще ми умре в ръцете. Почина вчера...Когато стигна дотам искам някой да ме гръмне...

Малко хора биха се обърнали така добре.За което те поздравлявам.Проявил си заинересованост.Значи ако сме нормални хора, няма да ни направи впечатление, зашото да постъпиш така е напълно естествено, но понеже сме ненормални се възхищаваме, когато някой постъпи по подобен начин.И още кой е нормален?Ти ли си нормален задето постъпваш човешки и ние не те разбираме/ Или ние сме нормални защото сме заети със свои неща и нямаме време за подобни усложнения.Ха сега де???

Все ми се струва, че този нашият т.нар. "Създател" нещо ни е объркал имената с животните - ние сме си истинските животни, които нищо нито ги интересува, нито ги трогва...Определено си мечтая никога да не изпадам в безпомощно състояние и да ми се налага да съм зависима от което и да било човешко същество

проблема е че като се стигне до там най-често не си на себе си и не знаеш че си стигнал ... и по добре щото нищо нямаш сила да сториш .Добре че Господ е милостив , щото човека милост няма... Браво момче - има и читави хора.Поздравявам те!!!

Моканина е казал: 'Боже,колко мъка има по този сват,Боже'.....седми клас съм все пак....а колкото до това,което става-прадядо ми е на 98 години и не може да се движи сам и т.н.....знам за какво става вапрос:(