Жегите ме накараха да си спомня за миналото лято. Миналото лято, когато още не бяхме страна-членка. Та, миналото лято реших, като за последно (бях вече на 26) да поскитам по белия свят. Знаете, че от жегата човек не го свърта и съзнателно или несъзнателно търси по-благ климат, сиреч морски. Една седмица прекарана в Несебър през юни, ме отказа от по-нататъшно пребиваване по нашето черноморие и завъртях глава към Средиземноморието.

     Хванахме се с едно приятелче, опаковахме няколко фанелки, 3-4 чифта бермуди и по една опаковка плажно масло, и отворихме браузерите да търсим транспорт до Испания. Седмицата се случи кът откъм самолетни билети, което обаче не ни отказа. За зла участ бяхме притиснати с работния график на испанските работодатели, които са благосклонни към хилядите гастърбайтъри само в началото на сезона и в няколкото дни, в който започва разгара му. Та ние, понеже бяхме закъснели вече, искахме да хванем  точно тези няколко дни и единственият вариант пред нас оставаха 2-та  дена път с автобус.

     Идеята не ни блазнеше, затова решихме поне да изберем най-авторитетния превозвач. Купихме си по едно билетче, а мацката (силно казано - 4* годишна лелка беше) на касата ни обясни подробно за застраховките, които да си изберем, от което останахме с впечатление, че пътуването с Юнион-Ивкони не е съвсем безопасно. Нищо друго не ни казаха, освен, че по европейските бензиностанции е скъпо, та да сме си вземели манджа.

     На следващия ден, в 7 сутринта, бодри като разгонени кокошки, цъфнахме на гарата. Безпроблемно намерихме нашия дом за следващите 48 часа - мястото, където щяхме да ядем, спим, играем карти, потим, клечим, слушаме хъркане, дишаме пръдня и пр. неща, които може човек да прави в един автобус. Първото нещо, което ни прави впечатление бяха крайно простите шофери. Караха се като цигани ("като" също е силно казано), заповядваха, гълчаха, пуфтяха, псуваха и кълняха. Двама от тях бяха облечени с ризи и панталони, а третия (старшия) си бе дошъл по бермуди и джапанки.

     Сложиха ни най-отзад. Отначало се чувствахме преебани, но това беше до момента, в който самотната циганка с трите деца, които седяха пред нас, не бе свалена на сръбската граница, поради изтеклата дата на пълномощното от мъжа й (за децата). Стана голяма суматоха докато я свалят от рейса, защото тя се разпищя и разрева барбар с циганетата, но тримата юнаци от Юнион-Ивкони останаха безучастни и абсолютно безпроблемно изхвърлиха женицата от рейса.

     Ние  с приятелчето разчистихме всички солети, пуканки, семки и опаковки от бонбони, които бяха останали след ромчетата и се настанихме удобно на широкото. Два дена пътувахме чудесно, дори спахме в хоризонтално положение. Рейсът беше пълен главно с роми, които пътуваха към Испания за да търсят работа, а останалите бяха обикновени българи с цигански манталитет. 90% мъже. Ни едно маце нямаше да плакне окото.

     Всичко вървеше чудесно, до момента в който стигнахме испанската граница. Там автобусът просто спря. 1,2,3,4,5 часа рейсът не мръдна. Стана полунощ - нищо. Нашите юнаци, персоналът на "Юнион-Ивкони" се мотаеха около рейса, пушеха, караха се, но явно не правеха нищо за да тръгнем. Нямаше и как, защото никой от тях не знаеше нито английски, нито испански. Само български и вероятно цигански. Чакаме си паспортите, а те не идват. Почти всички в рейса се бяха ококорили и изглеждаха като Били Хейс в "Среднощен експрес".

      Някъде към 1.00 сутринта се появи един испанец и започна да обяснява нещо на тримата глупаци. Носеше една купчинка паспорти в лявата ръка и една - в дясната. Макар да не разбираха бъкел испански, нашите герои знаеха какво им се обяснява. Качиха се на рейса, запалиха двигателя. Обратен завой. Връщаме се във Франция. Всички се блещят, никой не смее да пита какво става. Стигаме някакъв град, на име Перпинян. Спираме на гарата и от радиото се чува следната тъпотия:

- Значи сега ще ви дам паспортите. Който остане без паспорт да слиза и после затваряме вратите и изчезваме.

      Последната част от изречението навярно е била адресирана до самия него от шефчето, което му е подшушнало какво да ни каже. Затова и водещия на предаването получи моментално един задвратник.
Върнаха паспортите, нашите два не ни ги върнаха. Половината рейс слезе послушно, но ние решихме да останем. Отвориха багажника и почна една суматоха. Разтоварваха страшно бързо, като никога. Извадиха и нашия багаж. Мислихме, мислихме и решихме, че по-добре да си останем с багаж във Франция, отколкото да отидем без багаж в Испания. Тръгнахме да слизаме и на вратата ни посрещат две от маймуните с нашите два паспорта в ръка. "Тия ли са?" - пита единия. "Да", отвръща другия. Ние сме високи, здрави момчета, та онези се притесниха. Не защото им бе гузно, а защото можеше да изядат някой шамар. Ние, обаче вече се бяхме примирили със съдбата си. Онези започнаха да си разменят псувни и заплахи, но доста експедитивно се качиха на рейса и отпрашиха веднага след като последната наша чанта бе на френска територия.

      Най-странното за нас беше, че повечето от хората, с които слязохме знаеха за това, което може да им се случи. То си било практика на испанската граница.
Трябвало да имаш покана или най-малко резервация за хотел. Което много не помага, защото ако си тръгнал на почивка, няма да се напъхаш в рейс. И това там го знаят. Специално за нас не беше проблем да си набавим покани, само някой да се беше сетил да ни уведоми за обичаите спрямо българи по френско-испанската граница. Но ниц. Йок.

      Нашият превозвач бе твърде зает да ни вземе парите и да ни направи застраховки.

      Та така: фирма Юнион-Ивкони има странна политика, която идеално кореспондираше с липсата на статут на България като страна-членка.
"Ние да си продаваме билетите, па клиентите кучета ги яли".

Все пак - малко снимки от Испания:

С колегата Бърни, от Боливия, шиехме шапки на плажа.



Мачле на плажа:


В Перпинян седяхме 12 часа и нахранихме местните гълъби:



На водната пързалка:




Мачле:



на дискотечка:

явно всеки с късмета си. Първо- поздравления за интересния разказ. А второ - аз пътувах с Юнион Ивкони точно за Испания и бяха безкрайно любезни да ми обяснят всички малки хватки, които мога и трябва да приложа, ако нямам покана. Бях се "подковала" и с пари, и с покана, бях научила испанския химн на изуст и рождения ден на Хуан Карлос, но никой никъде не ме попита нищо... Завиждам ти за Перпинян, от тоя край е Тартарен Тарасконски;)

Докато бяхме на испанската граница, минаха 2-3 румънски рейса и един български абсолютно безпроблемно. Никой не върнаха, провериха ги за 15 минути.
Когато ние си купувахме билетите, имаше опашка зад нас и може би затова не сме получили подробното обяснение. Не че това ги оправдава, тоя проблем могат да го решат с обикновени листовки, които да прилагат към билетите, тъкмно ще си спестят дългите обяснения.
Нищо, вече сме в ЕС, така че няма значение.:)
Ти кога си ходила, ако не е тайна?

...хм...3 години. Но слушах в автобуса за хора, оставяни като вас на границата...Откакто сме в ЕС, не съм пътувала никъде, а така искам да се наредя на опашката EU sitizen;)

Пичовееее пичовеее, сами сте си виновни от незнание и от тъпи шофьори. Откак влязахме в евросъюза можеп да влезеш в Испания само с лич1на карта- паспорт е нужен само за сръбските граници- и то без никакви покани и никакви глупости. Ако бяхте седнали да почетете малко повече щяхте да го знаете. Живея в Испания близо 3 години, напоследък много народ си ходи и връща от България. Тези предпочели самолета не носят дори и задграничен паспорт- не им е нужен. А тези с автобус- ако ви спрат митничарите за да искат покани- просто се заяждат с вас и ако им се опънете нищоп не могат да ви направят. А за шофьорите на съответната фирма знам....изключително прости хора като цяло...Хеле тези на двуетажните автобуси...

ако си обърнал внимание, и двамата с Неискам говорим за пътуване ПРЕДИ влизането на България в ЕС;)

в едно предаване по телевизията. Май причината е била, че автобусът няма право да влезе в Испания. Обясняваха, че слагали табелки "Случаен превоз" и други разни хватки, но не помня подробностите. И там се каза, че висели на испанската граница по 7-8 часа ои накрая за десерт зарязвали хората във Франция.

Ами вие защо не ги понатупахте онези юнаци, ей така за спорта, таман и на тях да им останат незабравими спомени :)))

Звездице, извинявам се, този факт съм го пропуснал. Да...преди сваляха много хора така. А иначе наричай ме SAMOTNIQT_VOIN, бих се регистрирал ако проклетата регистрация ми позволяваше да ползвам символи като "_".
А иначе- автобусите на Ивкони пътуват и досега към Испания, легален превоз са, редовен, с разписание. Но шофьорите им, с цигански манталитет, са доста тъпички и в ситуации като тези не знаят какво да правят. Аз лично дойдох в Испания със самолет, от фирмата която ми продаде билета ми направиха лист със фиктивна резервация за хотел- така няма проблеми защото никой не ги проверява. Иначе изкарването на покана излизаше около 100 евро с такси и всичко. Но това вече е минало, както споменах в предният коментар. Следващият път елате до Малага- тук е по- красиво. Планирам да се регна най- сетне в тези блогове и да ви разкажа с малко снимки за тук. Стискайте палци да се окажа сериозен, че като се знам понякога...

са изяли клиенти на фирма Юнион-Ивкони?

bale... доскоро така се получи, че знаех почти всичко което се случваше във съответната фирма. Е..оснвните неща разбира се, доста и от пикантните...ама това не съм го чувал...освен ако не е нещо ново...не знам.

пътъвах с Юнион Ивкони за Италия (това преди 2 години). Не мога да се оплача от пътуването. За проблемите по границите, те не са виновни шофьорите по принцип, ама не ми се обяснява защо мисля така. Единственото лошо нещо е, че пристигнахме посред нощ в напълно непознат за мен град, където никой не ме посещна... слава богу, после дойдоха да ме вземат. Доста по- бавно пристигнахме от другите фирми, ама по принцип аз като съм на път се моля да пристигна, за колко време не е важно :)))

Поздрави...
Апропозито, страхотни снимки, особено последната...

SAMOTNIQT_VOIN za sq sme sygrajdani

През 2004г. след атентатите на Аточа и мен ме смъкнаха на Перпинян без никакво обяснение и трябваше да се чудя какда стигна до Мадрид, безпроблемно. Беше едно малко приключение за което си спомням с носталгия.