Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Играе ми се на фунийки
Автор: neiskam Категория: Лични дневници
Прочетен: 394719 Постинги: 18 Коментари: 315
Постинги в блога

От:

http://www.lawsbg.com/fcrisis/90-maimunki.html

Преди много години, доста преди Уолстрийт да стане центъра на  финансовия  свят:

В някакво африканско село, в което икономиката все още не била  достатъчно     добре развита, се появил добре облечен бизнесмен,  който  предложил на  селяните  по 10 долара за всяка една маймунка,  която те му  донесат.

Селяните, знаейки че наоколо е пълно с маймунки, започнали да  бродят  ежедневно  из джунглата и да ловят маймунки. Бизнесменът  купувал всяка една  маймунка, която  селяните му носели и напълнил  18  големи кафеза с маймунки. Тогава, понеже  селяните се били  поопаричили, те станали по-мързеливи, вследствие на което  доставката  на маймунки намаляла. Бизнесменът обявил цена 20  долара  за маймунка. Тази оферта върнала силите на селяните и те  отново се активизирали да ловят маймунки. От алчност дори започнали да измислят нови видове капани и други, непознати до този момент ловни техники. Бизнесменът напълнил 32 големи кафеза за маймунки. Вследствие на интензивният лов, броят на маймунките в региона рязко намалял. Вече било станало трудно дори да се види маймунка, а да се хване било вече невъзможно. Доставката на маймунки спряла.

Тогава, бизнесменът решил да вкара нова, изключително сериозна оферта на селяните: 50 долара за маймунка. Той започнал да слага големи надпииси и афиши навсякъде из селото, наел селяни да раздават флайъри и наел други селяни, които да отидат до всички съседни села и да обявят офертата и там. Малко след това, бизнесменът трябвало да замине отново за Европа, където се случило да има неотложна работа. Оставил в селото асистента си, който имал задачата да управлява и ръководи дейността по маймунодобива.

В отсътсвието на шефа си обаче, асистентът /който получавал снизходително ниска заплата/, решил да си направи малка далаверка. Той предложил на селяните да закупят от него наличните вече маймунки на цена от 35 долара, а когато се върнел бизнесменът, той щял да закупи същите маймунки на цената от 50 долара. За липсващите маймунки, асистентът се наел да обясни на бизнесмена, че са се отключили от кафезите и са избягали.

Селяните хвърлили всичките си спестявания за да закупуват маймунки. От съседните села, с цел да купуват маймунки дошли други селяни, които били разбрали за далаверата. Асистентът разпродал всички маймунки обратно на туземците, които никога повече не видели нито бизнесмена, нито неговия асистент.

Източник:

http://www.lawsbg.com/

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1470 Коментари: 0 Гласове: 0

За  изпълнението на тази рецепта са Ви нужни следните съставки:

 -         Копие от административен акт, в който е упоменато Вашето нарушение, номера на колата и друга абсолютно излишна информация. Можете да го намерите при шофьорската си книжка, защото той замества Вашия контролен талон.

-         Бутилка 1.5 л. Минерална вода, по възможност студена.

-         Химикалка.

-         Добре е да носите повечко пари, защото ще търчите като финикиец.

-         Търпение и здрави нерви.

-         Три-четири часа.

   Недейте да правите грешката да се опитвате да влезнете с автомобила си в Столичното КАТ. Място няма и дори да сте с придружител, просто няма да ви оставят да спрете там. Паркирайте колата на близката бензиностанция, или някъде в района, но гледайте да не е неправилно, защото ако на връщане не намерите возилото си, може да получите НР (нервно разстройство) и да започнете да се държите като Дъстин Хофман в „Рейнман”.  Шокът  би бил сериозен. Не взимайте други хора със себе си, щадете ближните си.

image

  Отидете в КАТ възможно най-рано. Не искате да тръшнат гишето под носа Ви, нали? Когато влезнете във фоайето, ще бъдете ударени от силна вълна топъл и смрадлив въздух. Всеки знае, че КАТ мирише на лошо, в преносния смисъл. Малко знаят, че това е така и в буквалния. Не се отчайвайте. Хубавото предстои.

   Нареждате  на опашката на гише номер 3. Те са три гишета с този номер, няма значение на кое ще сте. Не се учудвайте, че опашката няма форма. Гишетата са твърде близо едно до друго и хората се редят едновременно на 2 опашки, пък която дойде. Не се паникьосвайте и не създавайте скандали ако видите разни хора да отиват директно на гишето. Те НЕ се предреждат. Това са хора, които вече са чакали и са си платили глобите. Отиват там да си вземат талоните. Такава е практиката.

  Предварително се опитайте да разберете колко точно пари дължите на КАT от 2004-та г. насам. Давността за предишните глоби е изтекла и няма да ги плащате. Ако знаете колко точно дължите, ще си спестите чакане по други опашки.

image

  Първата е най-лоша. Чака се между 2 и 3 часа. Там ще Ви дадат Наказателното постановление за последното Ви прегрешение. Ако имате стари наказателни постановления, добре е да си ги носите.

  1. Ако не знаете на колко възлизат всичките Ви глоби:

   От гише номер 3 отивате право на номер 11, където попълвате молба. След това отивате в банката, която се намира във фоайето. Там плащате 4 лв. за извлечение на Вашите задължения към КАТ. С бележката за внесените пари се връщате на гише номер 11, където Ви вадят въпросната справка. На нея пише колко пари трябва да внесете в банката. Пак отивате на опашката на банката и внасяте дължимите кинти. След това отивате отново на гише номер 3, където се предреждате и си взимате талона. Няй-вероятно от опашката ще ви гледат със завист, може и да Ви изръкопляскат. По-приказливите ще Ви поискат някакво пояснение, или направо обяснение във връзка с процедурата. Гледайте да не ги отчайвате.

  2. Ако знаете какви са ви наказателните постановления в последните 3 години и на колко възлизат глобите Ви:

   След като си вземете постановлението, отивате в банката, плащете колкото имате да плащате, след това отивате пак на гише номер 3 и казвате, че си знаете колко дължите. Оттам ще направят справка в техните компютри (те си имат тази информация, но пращат хората на 11-то гише за по-сигурно, да не си помислите че е за 4-те лева).

   Ако всичко съответства – връщат Ви талона, а Вие му се радвате като малко дете на шарени бонбони.

   Ако случайно оплескате работата и платите повече, отколкото дължите – няма проблем. Но ако сте платили по-малко, стават много зли. Не Ви връщат талона и се нареждате отново на опашката в банката.

image

   Някои от служителките на 3-то гише (лошичкото) работят бързо. Други гледат в монитора като зомбирани с цели минути, сякаш решават някакви алгоритми. Не се дразнете, дишайте дълбоко, нищо, че въздухът е гаден. Недейте да псувате. Ако видите катаджия, не го удряйте. Ако случайно забележите някой потен водач на МПС да влиза с картечница във фоайето и трескаво да оглежда мястото – залегнете: някой не е издържал, а Вие не искате да станете жертва на приятелски огън.

image

   Ако това не Ви накара да карате внимателно и да спазвате правилата за движение по пътищата, значи сте за психиатър.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 282140 Коментари: 228 Гласове: 0
Последна промяна: 05.07.2007 08:15

    Астрологията е велика наука - сурова, ароматна стръв за всичките лековерни женички, които ще зяпнат с уста всеки път, когато някой наоколо реши да каже нещо "за зодиите". Безотказна рецепта , що се отнася до женско внимание и в същото време най-добрият начин да убедите някого, че сте глупак.

   Този цяр е бил измислен от една дърта бабичка-лечителка, преди много векове. Тя живяла къща до къща, праг до праг със свекървата на лелята на братовчедката на гаджето на Александър Македонски. Като млада работила като акушерка и имала честта да присъства на раждането на Великия.  Първоначално не обърнала внимание, но 30 години по-късно бабенцето, което вече било натрупало солиден стаж в церителската професия, решило да се омотае с малко марихуана и няколко горчиви отварки, и да се върне в спомените си към момента на въпросното раждане. След като поела нездравословно количество вредни опиати, въпросната лечителка действително успяла да сънува излюпването на Великото бебе. Особено силно впечатление й направило небето, което в момента на Александровото раждане, било осеяно с ярки звезди. А на другата сутрин грейнало ясно слънце. Така, тази самозвана прима на екстрасенството решила, че има очевидна връзка между осеяният с небесни тела небосвод, и величието на Александър.  И тя пуснала мухата...

    Като ефект от всичко това, днес - векове по-късно, всички уважаващи себе си вестници, списания, журнали и телевизии публикуват хороскопи - за блаженство на верующите, и за забаваление на разсъждаващите.

   Плутон владее Скорпиона, Уран-Водолея, Нептун-Рибите. Със сигурност по времето на първите астрологични изследвания, по времето на Ал. Македонски, астролозите са имали идея за съществуването на тези небесни тела. Много преди изобретяването на първия телескоп е имало астролози, да. Това не е чудно, защото човешката глупост я е имало още преди изобретяването на колелото и е доста по-стара от телескопа.

   Самата астрология, обаче изобщо не е тъпа, напротив – много е хитра. Тя може да обясни всичко!  Защо един човек е такъв, а другия – онакъв? Според нея, астрологията, един човек е …ВСЯКАКЪВ. Рождената карта, дава на суетната личност качества и недостатъци. Най-голямото качество на един човек може да бъде интересът му към собственото АЗ. Така вероятността да се заинтересува от астрология е най-голяма. И така, ние взимаме едно качество, примерно и проверяваме какви са астрологичните комбинации, които според астрологията, дават това качество и какъв е шансът един човек да сe роди интелектуален.

    За жалост моите познания по математика са твърде скромни и не мога да изчисля какъв точно е този шанс:

  1.  Дванадесет знака, 2 от които са знаци на интелекта – „дева” и „близнаци” - защото са под властта на Меркурий - планетата на ума.  Шансът един човек да стане умен май стана 1:6.
  2.  Дванадесет дома (домът зависи от часа на раждане). Шансът слънцето да е в 2 от тях (на ума са 3-ти и 6-ти - на „дева” и „близнаци”) и да даде качество, както по точка 1, отново е 1:6.
  3.  Меркурий да е в 1-ви дом (на личността) - шанс 1:12
  4.  Всяка една планета (те са десет, плюс Лунен възел) може, и има шанс да бъде в един от тези знаци/домове.
  5.  В зависимост от това в какъв аспект е Меркурий с асцендента, Слънцето, както и с планетата владетел (планетата, под чийто знак сте) – интелект. Добрите аспекти са 60 и 120 градуса, лошите - 90/180. Тук шанс няма, но има възможност - ако по невиждана случайност липсват някои от другите комбинации.
  6.  Всеки един добър аспект на която и да е планета, която се намира в един от посочените домове/знаци дава на себичната личност отново…интелект. Познанията ми по математика вече ми изневеряват. Да се чуди човек от къде идват всичките тези идиоти по Земята.
  7.  Всяка една от планетите Сатурн, Юпитер, Уран и Плутон, когато е на трон (в нейния си знак) или в екзалтация (най - удобния за нея знак) - интелект.
  8.  Съвпад на Меркурий със силна планета дава на човека интелект. Всяка планета е силна в определени знаци/домове, както беше пояснено. Меркурий от гледна точка на Земята не може да е на по-далечно разстояние от Слънцето (то винаги е силно, то ни е зодията) от 45 градуса (защото е физически доста близо до него), а за съвпад се счита всичко под 10 градуса.
  9. Шансът която и да е от 10-те планети да е в в трети или шести дом и да е благоприятно разположеня спрямо другите, е въпрос, който може да бъде решен от някой специалист по теория на вероятностите. Но го има, и е много голям.
  10.  Шансът която и да е от планетите да бъде в Дева или Близнаци и да бъде благоприятно разположена спрямо другите, също е неизчислим.
  11. Шансът която и да е от силно разположените планети в нечия рождена карта да е в аспект 60 или 120 градуса с Меркурий, също го има.

    В обобщение: генът и възпитанието не са от никакво значение за Вашите качества, за сметка на звездите! Няма значение дали сте родени в семейството на Принц Чарлс от Великобритания, или в това на някой бушмен! Важно е на коя дата, в колко часа, и на кой меридиан!

"Когато съм се раждал, гравитацията на акушерката е била хиляди пъти по-силна от тази на небесните тела..."
/Карл Сейгън/
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2926 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 01.07.2007 14:36
Това че американец от български произход някога е изобретил някаква машина, която приличала на компютър, е един от нашите малки поводи да се бием като маймуни в широката балканска гръд и да мучим от кеф колко сме велики.

Компютърът изглежда твърде голям проект, за да бъде дело на един човек.
Нашият кон, Джон Атанасов има признанието да бъде изобретател на първия дигитален компютър - АBC (Atanasoff-Berry computer), но има и други машини, които претендират да са такива. Има съдебно решение на щатски съд от октомври 1973, в което само се казва, че патентът на ЕNIAC e производен на Джон Атанасовото произведение. За компютърът на Атанасов процедурата по патентоването е била прекъсната от войната.
T.e. има полемика,отнносно това чия машина е по-компютър от другата. Има хора, които твърдят, че машината на Атанасов не отговаря на понятието "компютър". Те критикуват това съдебно решение. Компютърът на Атанасов е двоичен, а ЕNiAC - десетичен..Освен това, те казват, че компютърът на Атанасов изобщо не е работел,т ака както се е искало, т.е. без грешки. Той е бил репликиран по-късно от студенти за сумата от 350 хил $.

TУК  може да се види кои машини претендират да бъдат първия компютър. Обърнете внимание на  Z3.
Z3, според Уикипедия е първият компютър, който изпълнява всички свойства на понятието.

"«Z3» — первая программируемая вычислительная машина, обладающая всеми свойствами современного компьютера. Создана немецким инженером Конрадом Цузе и представлена вниманию научной общественности 12 мая 1941 года".

Излиза, че нашата елка не работи, защото пак сме си направили сметката без германците, които по онова време са били доста напред с технологиите.
Патентът обаче, принадлежал на ENIAC (до 1973 г. - решението на съдията Ларсън, споменато вече).

А дали това решение не е факт, защото Атанасов също е американец и никой там не го интересува, че някой, в някаква си България ще каже "Ние сме..."
И дали щяха да стоят така нещата в американския съд, ако на страната на оспорващите патента стояха немците със Z3?

На другата страна стои много силен аргумент: изобретателите на ЕNIAC са били добре запознати с машината на Атанасов и изобщо с проекта. Има дори приложена кореспонденция между тях.
Машината Z3 (не е била електронна) обаче e била готова няколко месеца преди тази на Атанасов. Освен това е била програмируема. Атанасовата не е била.

Така че - не. Не сме "Ние" изобретили компютъра, нито го е изобретил Джон Атанасов. Компютърът в сегашния му вид са го изобретили много хора. Много хора са дали идеи, много хора са вложили труд.
Самият Атанасов не се е смятал за изобретател на компютъра.
Глупаво е да се твърди, че българин изобретил компютъра или, че Джон Атанасов го е изобретил. Демагогия. Това е някакво едностранчиво твърдение, което омаловажава работата на много учени, които са правили и проектирали такива машини и преди, и след Джон Атанасов.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2712 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 29.06.2007 17:27
16.06 21:41 (Meсти се от другия блог, барбар с коментарите, за да останат там само филмите - http://trapped.blog.bg/)

Няколко неприятелски съвета:

Г-це/жо Паола Иванова,

    1. Когато някой Ви помоли учтиво да махнете името му от страницата с екипа Ви, не е зле да му се притечете на помощ възможно най-бързо, а не след две седмици.

    2.  Всеки знае, че монетите имат две страни. Субект с нормално възпитание (по отношение на възприятие) може  сам да различи правилното от неправилното.

     3. Няма да е лошо да оставите правописа на редакторите си, а не да коментирате писмено кой как пишел. Това не изглежда добре в текст, който е компрометиран. А ако всички бяха грамотни гениИ, редакторите щяха да са безработни и гладни.

     4. Доста странно е да говорите на автори, които ползват само клавиатурата и впечатленията си, за творчество. Особено с оглед  това, че употребявате части от готови текстове  за материалите си. Малко учудващо е, или...?

     5. Имиджмейкингът и рекламата не са Вашата сила. Огледайте се за нещо друго. Това, съвсем приятелски. Имайте предвид, че хората не са ЧАК толкова глупави.

     6. Когато помествате банери, подкрепящи болни деца на Вашите страници, недейте да упоменавате изрично, че сте го направили безплатно. Звучи гадно. Не е добре за имиджа Ви. Ясно е, че е безплатно. Най-ценните неща са безплатни.

     7. Елементарна учтивост няма да навреди. И по-малко удивителни.

     8. Ясно е, че не обичате да разтягате локуми и да се разпростирате в лични разговори, а само в публични (защото Вашите текстове са всъщност непризнати "творби"), но понякога се налага. Това е така, защото оракулите и екстрасенсите са малко, а останалите не могат да четат мисли.

     9. Може би сте красива, чаровна и образована девойка, но това не е повод да се държите високомерно с нас - неграмотните, неосъществените и незнающите. Напротив, малко такт и добра дума, може да ни накара да ви обикнем, вместо да драйфаме. Особено...

     10. ...когато тръгвате на работа. Тогава си оставяйте егото вкъщи. Иначе може да Ви изиграе лоша шега и да не си свършите както трябва работата, а след това някой ядосан "юзер" да си пусне на блога впечатленията  от Вас. Опитвайте се да си сдържате нервите и гледайте по-безпристрастно и невъзмутимо на светЪ.

     11. И понеже не е хубаво да се говори така лошо и някой страничен наблюдател може да си помисли нещо неприятно за мен, ще дам инфо, което може да послужи за преценка на упоменатата вече крайна ваша наглост:
  
      - Брой регистрирани потребители на форума СветЪ: 280
      - Цена за банер на сайта на ИММ СветЪ:  идиотска - можете да видите сами -  на сайта им.

Послепис: Този текст бе провокиран ТУК.

Той е плод на чиста проба ЯД и злоба (тук сте права). Много неща по този свят ме ядостват и няма как да си трайкам, когато се сблъскам с тях. Иначе не бих се хабил.
Извинявам се за наставленията, не е удачно да ги адресирам до чужд за  мен човек, но когато съм ядосан, не меря думи.


1. - 16.06 23:07 - Еваларка!
Хареса ми!
От: deliormana


2. - 17.06 00:26 - Смях в залата
Чудя се как да подходя - по невъзпитан начин или на ниво. Като прочетох и на двамата позицията по въпроса ми става ясно, че от "СветЪ" са си прави. Направих си едно проучване и забелязах, че доста хора са тръгнали от там. Спарвка - архив на медията им.

Май има една поговорка, че когато си се хванал на хорото, щеш нещеш ще го играеш... сори млади момко - ти май не можеш да играеш. А и това го заявявам защото след като ти прочетох великомъченическите истории за това колко са лоши тези хора реших да видя екипа им... ами те не са 2-3 души момко, а и отгоре на всичко не забелязах да са те обидили с нещо. Ти се терзаеш, че не ти били махнали снимката - ама си много важен - виж до момента харесвах как пишеш по темите, които смяташ за интересни. Тук обаче не си прав и трябва да си го признаеш. Хората без да получават пари от тази медия (евала на създателите й) се опитват да дават шанс.

Ти говориш за също и за форума им... ти да не смяташ, че всеки иска да си начеше крастата в техния форум? Хората са го създали за удобство, а не за всеки, който иска нещо. А и глей сега - постарали са се да динамизират работния процес - поне така ми звучи - евала - развиват се.

Вместо да ги плюеш и да си очерняш името - мисля, че е Явор, може да им се извиниш.

Не го казвам като баща, а като млад предприемач, който се радва когато вижда развитие.

А колкото до правото ти... съжалявам КОЛЕГА... за всинца ни е видимо, че не може да обориш обвинението. А говорейки за право се сещам и за още нещо... нямаше ли нещо като служебна тайна или нещо подобно... помисли върху това - дори да не си работил за мангизи, ти си настоял. Е** му ма**та, ама хората са около 30 на брой в момента, а ако преброиш отгоре-отгоре ще видиш, че са около 60-70, ако ли не повече и невиждам някой от тях да се оплаква...

Сори момко, ама си се оср*л - приеми го като критика, иначе да плюеш е много просто... а и между другото - то е и просташко.
От: анонимен


3. - 17.06 00:56 - Trapped /a.k.a neiskam/
Половин час ли го писахте това?! И пак анонимни. Анонимни, но озлобени. И псуват.

Наистина ми е доста чудно как успяхте така тихомълком да ми резнете достъпа до панела, а сега, когато открихте блога ми, си строшихте клавиатурите от писане. Допреди няколко часа никой не обръщаше внимание на тези постове и за нула време се изсипа цялата цялата тази анонимна сган. Пожар! Пожар!

Гле"Й к"во нещо са Интернет и свободата на словото!

Чудно й било на госпожицата защо не съм писал във форума Ви...Че защо да пиша там? Нали ме баннахте? Пиша си някъде другаде. Ама той Гугъла виж какво ми натресе. Псувни и критика. Ужас. Мъка. Шаш.

По отношение на "обвинението", прилагам доказателства, че е скалъпено.:)))
Моля да се приложат към делото:

Госпожицата Паола Иванова се оказва и много подмолна, ето защо:

Оригиналният цитат казва, че материалите били "много професионални", даже има шотче:
http://www.picvalley.net/u/60/14926_368.JPG

А редактирания за целта на последното й изложение - че били само "добри" - шотче:
http://www.picvalley.net/u/60/14932_641.JPG
Да не би случайно да ми направи комплимент.:))
Другият вариант е в нейния аутбокс да е едно, а в моята кутия - друго.
Нечестни хора, бре...нечестни. Лъжат даже какво са казали.:)

Лека Ви нощ.
От: trapped


4. - 17.06 02:11 - мхм...
Аз съм Антон Меляков, завеждам "25-и кадър" в "СветЪ". Със следващото си мнение абсолютно се разграничавам от медията. То е мое и само мое и ИММ "СветЪ" не носи никаква отговорност за него.

Понеже си писал, че работите в "СветЪ" не били както по светЪ. Незнам как ги разбираш приниципно ти работите, но ето как стоят в целия свят: Казват ти се условията, казваш дали си съгласен - ако да - да, ако не - прав ти път. Дава ти се задача - ако можеш да я изпълниш - чудесно, ако не - "чао", друг ще може. Така се прави навсякъде по света.

Задачата беше поставена, да не говорим, че беше елементарна - напиши две рецензии, ревюта или както там си решиш да го наричаш, за два актуални филма. Как ще я свършиш, к`во ще правиш и т.н. - никой не се интересува - това си е твоя работа. Ако искаш ходи на кино, ако искаш гледай го от нета, ако искаш спи с режисьорката - твоя си работа. Въпросът е в уречения час на страницата да се появи материалът и толкоз.


Ти кво направи ? Писа за филм от преди 10 години, щото не ти били харесали тия от програмата на кината. Еми на никой не му пука кво мислиш за Титаник и че си ходил да го гледаш с гаджето си. Дай да пишем само за тия филми дето ни харесват, а ? К`во ще стане, ако всички журналисти се хванем да пишем само за това, което ни харесва ?


Та седнал и да се оплаква в два блога. Не ти ли прави впечатление, че от всякъде ти казват, че не си прав ? С две думи - не си свърши работата, заяде се на последвалата забележка по най-грубия начин - еми кво искаш, да си в екипа заради черните ти очи ? Е няма как да стане - сори.
От: gboy


5. - 17.06 02:54 - paoleta
Честно да Ви кажа, уважаеми г-не, направо си умирам от кеф когато някой ме определя като "нагла". Съвсем сериозна съм, без да знаете (а вероятно и без да сте искал), ми правите комплимент!

А иначе, питате тук един анонимен дали половин час е писал мнението си. Ми, сигурно, а Вие колко от иначе ясно заявеното от Вас като крайно натоварено с много ангажименти време, отделяте, за да отговаряте тук, така някак да си презащитавате позицията? Или употребявате блога си за плацдарм, за да си практикувате наученото в Правния факултет? Мда, на краставичар краставици... От тази гледна точка, защо седнахте изобщо да пишете нещо за/срещу медия? Да питам ли кой е краставичаря в този "медиен" случай или няма смисъл?

Аз Ви благодаря, че посочихте, според Вас, моите и тези на колегите ми слаби страни, макар да бих го приела за меродавно от човек, който поне знае нещо по-навътре от нашата "кухня" или пък се е занимавал професионално в областта на имиджмейка или подобна. Ако под имиджмейк разбирате да правим като Вас- постоянно да се автоцитираме и да поставяме хиперлинкове към наши собствени текстове, да, явно не сме на това ниво.

Понеже обичате юридическите термини и правната реторика, ще отбележа за протокола, че името ми НЕ е Паолета, както вероятно много добре знаете, а като държите да ми изписвате и име и фамилия, то поне го правете точно и коректно, в унисон с качеството Ви да бъдете особено пунктуален. Така де, аз не Ви наричам "Яворчо" ! Нито пък Ви казвам, че сте "сноб", без да знам нищо за Вас, тъй като може и да сте "nobles" (предполагам, знаете етимологията на думата "сноб"), следователно и Вие можете да допуснете същото съждение за мен.

И не на последно място- определен признак на здрав разум е да си кажете, че написаното от Вас е провокирано от не особено лицеприятни Ваши чувства и качества, както правите в послеписа, както и да забележите, че писанията Ви не е особено удачно да бъдат адресирани до чужд за Вас човек. Но доброто впечателние се изтрива тотално с отговора Ви на анонимния! Както и това особено желание да се покажете прав на всяка цена. Дори и когато упорито твърдите, че те, тези "смръшляци" всъщност въобще не Ви интересуват. Преди да сте си помислил дори, че и аз нямам това право и не е редно да пиша така за непознат за мен човек, само Ви напомням, че аз пиша, за да изложа фактите в подкрепа на много хора-колеги и на цяла организация, не да защитавам себе си персонално. Видно е за всеки, както казвате, "субект с нормално възпитание".

В този смисъл- спрете да превръщате недоволството си в дребно заяждане и личностни нападки с популистки изказвания и позиция на страдалец. Казвам Ви го напълно приятелски, тъй като изглежда имате желание хората да си съставят добро и преди всичко точно мнение за Вас. От подобен род заяждане на дребно няма да пострада (ама никак, даже напротив) моята красота, чаровност и образованост, а именно Вашата. И то не по моя или на СветЪ вина, нали?
От: paoleta


6. - 17.06 07:11 - @gboy
Хей, аз писах, че съм ходил да го гледам с гаджето си. Чети внимателно - печелиш обезателно:)))
От: nait


7. - 17.06 09:43 - Trapped /a.k.a neiskam/

Г-це Иванова, извинявам се за правописната грешка в малкото Ви име. Явно съм недогледал.

Относно първия Ви абзац, идеята е чудсена. Вероятно добрият имиджмейкинг изисква някаква степен наглост, в което няма лошо. Но жалко, ако това е ключът към Вашия имидж. Всъщност, и аз проявявам често наглост, например при престрояване на светофар. :) Днес не може без нея. Но аз не си вадя хляба по светофарите. Не се обиждайте, не е това целта на въпроса.

Въпросът е, че ако погледна през Вашите очи, ще видя няколко факта:

- Наемаме кандидат по обява.
- Не губим време да го опознаем и да разберем какво ТОЙ очаква от НАС. Още повече, че няма намерение да иска пари.
- Твърде заети сме да му обясним какво НИЕ очакваме от НЕГО.
- Впоследствие се оказва, че не сме се разбрали добре с кандидата, вината за което може да бъде само у диригента на събитието, в случая - ние, светЪ.
(На моя мегдан не бих позволил такова нещо да се случи.)
- Ядосани от появилото се неразбирателство, банваме кандидата без никакво предисловие.
(Леле, какъв характер сме)
- Кандидатът споделя впечатленията си (няма значение верни, или неверни, просто такива, каквито сте ги оставили у него) някъде из Интернет.
- Ние скачаме да се защитаваме (3 седмици по-късно).

Резултати и лампички:
непрофесионализъм в работата и недалновидност в общуването. Неслучайно по светЪ се провеждат интервюта. При Вас не само че няма такова нещо, ами не си правите дори труда да прецените хората, които наемате. Ненапразно Ви съветвам да сте по-обстоятелствени. Когато някой Ви пита нещо, добре е да му обясните, а не да му давате линкове или файлове с инструкции. Както казах: хората не са глупави.

Като сте забелязали, че съм на 27 години, не Ви ли светна нещо в главите, че нямам нужда от стажа Ви, а по-скоро искам да се забавлявам? Не беше ли удачно да потърсите компромисен вариант между задачите, които искате да ми давате, и това, което аз очаквам? Така че и вълкът да е сит и агнето цяло? Не. Вие просто решихте, че ще се държите така, както се държите със стажантите си. Ще му давате задачки и ако не ги изпълни, ще му се накарате. А ако не се извини, ще му биете шута.

Извинявайте, но това е глупаво. В резултат имиджът на ИММ СветЪ, за който мисля Вие персонално отговаряте ще пострада. Малко повече от 300 човека са посетили страниците за "Псевдомедията", пожелавам Ви да продължавате да в същия дух.

Искате да си призная грешка? Да, ако случката беше станала на място, покрито от моята "юрисдикция", щях да призная и да се извиня. Опитвам се да избягвам конфликти и проблеми когато става въпрос за работа. Но в случая не е така, та..."Това е Ваша реплика, трябва Вие да я кажете".

Сега и в извод:
кой не си е свършил работата? Аз, или Вие? Може би трябва да си наемете кадровик и да му давате някаква заплата?

Послепис: За блоговете ми не берете грижа. Пиша бързо, мисля ясно, изразявам се точно. Мисля и трети да правя даже. Но блоговете са просто едни дневници. Желанието ми беше да се включа в нещо по-мащабно, за да се запозная и общувам с други хора. Бързо се видя, че при Вас такова нещо няма. При вас има задачи и изпълнение. По интернет. Т.е. нищо интересно. Едните дават, другите лапат. После им пишели препоръки и им водели стаж. Мерси.
   
   При Вас е пълно мъртвило. Никакъв диалог, никакъв хумор, никакво настроение. Както викаше една учителка по танци в един филм: "Атмосфера, липсва атмосфера!". Писанията Ви - сухи като пустиня. Никой не понечи да каже една дума на "новия", да го накара да се почувства удобно. Йок. На дневен ред са "Програмата, изпълнението, сроковете..." Грешна представа за професионализъм имате, дечица. А относно това как е по СветЪ, г-н Малъков (дали пак не сбърках името), оставете човек, който е вършил работа в три държави (не континента), да знае това по-добре от Вас, който сте още тийнейджър.
От: trapped


8. - 17.06 13:32 - А на Вас не Ви ли светна, че като не се ...
А на Вас не Ви ли светна, че като не се случва контакта между нас по начина, по който сте свикнал, значи може би има известно разминаване между това, което искате Вие и това, което предлагаме ние? И откъде накъде "мъж с професия на 27 години" е тръгнал да се занимава и да работи с някакви си "дечица"? Сам сте си направил някакъв извод за нас, защо тогава настоявате? Освен това, след като се изтъквате като такъв, що за действие е да се занимавате да пишете срещу някого тооолкова много? И още един въпрос- откъде правите извода, че около 300 човека са посетили страницата ни? Нали обичате да сте точен- ми, докажете го де, не го оставяйте така да виси в празното пространство. Само не ми изтъквайте като доказателство форума на медията, защото е смешно. Има системи за отчитане на посещения, между които НЕ попадат форумите (само Ви напомням).

Естествено е когато човек гледа на работата си сериозно (независимо каква е тя), да се интересува от срокове, програми и пр. Много е просто- търсим някой, който може да свърши нещо според конкретните изисквания. Като не може, няма да бавим целия екип заради него. Така се прави по светЪ. И никой не търси компромисни варианти, защото някой не се бил чувствал добре! Човек се учи да се приспособява- и на 27, и на 67 години. Като не Ви харесва- моля, никой не Ви е хванал за гушката, никой нищо не Ви дължи, нито Вие на него. Или може би трябваше да направим миниблог в медията за Вашите текстове? Ми, нали се сещате, че някак не звучи особено правдоподобно.

Относно възрастта Ви, която ползвате за заемане на някаква пренебрежителна позиция- не отива на човек НА 27 ГОДИНИ да се държи по тоя начин.

Казвате, работил сте на три континента. Браво. Само че вече има хора и тук, в България, които питат КАТО КАКЪВ сте работил и не се впечатляват от гръмкото изказване. Защото има значение заниманието, не факта, че се извършва някъде зад граница. Особено когато някой се интересува от Вашите възможности и компетенции. Аз знам като какъв сте работил на тези три континента. Чела съм CV-тo, което ни изпратихте по обявата. Другите хора тук, обаче не знаят. Не съм аз човека, който да им казва, но дали Вие ще го направите? Защото, пак Ви казвам, има значение и КАТО КАКЪВ сте работил. За да можете да изказвате някакво мнение за нечия чужда работа, то поне е редно да имате определен опит в тази сфера. А такъв по отношение на медии, журналистика, имиджмейк и дори ако щете HR (пък и в други сфери), Вие нямате, поне според Вашето CV. Съжалявам, вече много рядко пред някого минава номера "аз съм работил на три континента". Не се сърдете, давам Ви приятелски съвет с това. Ако искате да Ви взимат насериозно и професионално вбъдеще, особено в професията, която изтъквате, че имате, не минавайте с тия номера за трите континента, защото ще Ви питат като какъв на секундата, не знам, обаче Вие какво ще им отговорите.

Послепис: Името е "Меляков", някак много Ви е прозрачна тази метафорка. Тийнейджър, казвате? Пак ви питам- откъде този извод? И пак Ви призовавам- докажете го, не го оставяйте така самотно това твърдение.
От: paoleta


9. - 17.06 14:37 - Г-це Иванова,
На първия въпрос вече е отговорено. Това си е моят блог и нещата, които пишете тук е неудачно да оставя без коментар. :)
Питате - отговарям Ви. Ако погледнете на Вашия блог и на Вашия форум, ще видите, че там няма нищо от мен. Отделно идва пояснението, че се стремя да си набавям емоции, защото не съм много чувствителен. Вие вършите чудесна работа. Когато написах първия пост, беше просто за предупреждение на други, които някога ще кандидатстват по Вашата обява. Относно останалото в абзаца: www.blog.bg предлага статистика на посещенията. Когато излезе първия пост за Псевдомедията, стана така, че той попадна в "Избрано" и оттам идва сравнително голямата посещаемост. Затова и на форума Ви имаше линк просто към блог.бг. Трябаше само да се вгледате, може би да скролнете, а не да питате какво съм имал предвид.

Аз не работя с дечица, работя с големи хора. По отношение на Вас имах други намерения. Вие добре знаете, че работата и трудът се заплащат. Но хората правят и други неща, когато вярват в нещо. Събират се, и влагат усилия в инициативи и проекти, само заради една идея. Понеже изрично ме уведомихте, че при Вас всичко става на добра воля, явно съм решил, че става дума за нещо такова. Приятелска обстановка, без много изисквания, свобода в работния процес. Тук обаче дойде контрастът, за който говоря:

Вие хем не плащате на стажантите си, хем не им предоставяте елементарното, което се изисква от една сериозна медия. Ограничавате авторите си до 10 заглавия месечно и очаквате да вадят от джоба си за тези заглавия. Държите се строго, професионално и делови, сякаш сте "Мърдок и с-ие", а не няколко амбициозни студентчета. Чакайте малко. Схващате ли недомислието? Ако се погледнете отстрани, ще Ви стане ясно. Всъщност мен ме предупредиха, че при Вас има деление: един, или едни събират паричките, а останалите (стажанти, пчелички) вършат работата. Няма ли да е добра идея да смалите цената на банерите си, така че да цъфне нещо на тях, и поне някоя поканка за филмче или концертче да издействате за пчеличките? Че не всеки е длъжен да има Интернет вкъщи и регистрация в аренаБГ.

Принципът е следният: плащаш - заповядваш. Ако не плащаш - значи става дума за аматьорска работа, където тонът и поведението, които демонстрирате, са неудачни. Ринг ени белз? Така се научиха българските работодатели покрай безработицата - "Изпълнявай послушно, а ние ще ти водиме стаж".

С оглед горното, е излишно да коментирам втория абзац, относно "изискванията". Изискванията са лукс на професионализма. Докато при Вас всичко става на "добра воля", такъв е изключен. Така че се опитайте да бъдете умни жаби и да си премерите температурата в гьола, пък когато станете професионалисти и започнете да давате по някоя троха на авторите си, ще си сверите часовниците. Какво ми отива, и какво не ми отива е въпрос на субективно виждане и в тази част уважавам мнението Ви.

Като какъв съм работил? Не Ви е работа, но все пак...Океански спасител, барман и шивач. В момента работя като юрист във фирма, която се занимава с телекомуникации. Работил съм с хората очи в очи и от медии може да не разбирам, но с началство, колеги и подчинени винаги съм намирал общ език. Нещо, което Вие явно не успявате. Дано съм бил достатъчно изчерпателен.
"Компетенциите" ми в списването на дребни статийки всеки може да прецени, особено когато ги постави до Вашите, г-це Иванова.

Виждам, че смятате нискоквалифицирания спасителски и бармански труд за нещо пошло, но според мен всеки младеж трябва да мине през това. Иначе рискува да стане арогантен СНОБ, нещо за което вече говорихме. Не са за подценяване и парите, които се изкарват, и които дават един вид увереност, че когато човек попадне на кофти работотадел, винаги ще има самочувствието да го прати където му е мястото. Т.е. в трета глуха - при ИММ СветЪ.

Останалите "приятелски съвети" може да си ги запазите за приятелите. Аз не съм, и нямам желание да ставам такъв.

P.s. Да Ви доказвам, че някой е тийнейджър? Какво ще ми донесе това? Абсолютно не ме е грижа, но докато на НЕГОВИЯ блог пише "Еди-кой си - 19 години", не е нужно аз да доказвам истинността му.
:)
От: trapped


10. - 17.06 15:20 - Всичко е ясно вече
Аз съм същия, който вчера писа малко по-горе. Тъй като нямам регистрация в блог.бг за това съм анонимен.

Яворе, момко млад и амбициран. Ще ти прозвуча малко приятелски със следващото - ти правиш реклама на тези хора и анти-реклама на себе си. Съветвам те да го изтриеш това дето написа дотук, защото противоречията на личността ти започват да стават все по-явни.

Ако някои вземе и те потърси в google-то и провери ника ти ще излезе, че когато ти е удобно споменаваш, че си юрист и си завършил най-доброто ВУЗ, а личното ти мнение по въпроса е, че много те късат заради лични причини и че никoй не ти дава практика. Абе вземи малко помисли - един колега ти беше писал в един форум, че ПРАВО СЕ УЧИ В УНИВЕРСИТЕТ, а НЕ СЕ ПРАКТИКУВА. Като става дума за право... ти не си адвокат така като те гледам, защото повече от 24 часа неможеш да схванеш за какво ти говорят хората. Престани да ги обиждаш - смешно е вече... и някак немощно.

Аз ще се свържа с тях защото ми хареса с какво се занимават. Колкото до твърдението ти, че ти било подсказано какво се случва в тяхната организация... Хъммм - абе ти нали не си от ДС, защото като тях работиш - ще им се внедряваш на хората и след това ще се правиш на велик-великан. Може да си по-възрастен от тях, ама ти беше заявил, че там имало лелки или тетки или нещо подобно, които според теб са много възрастни и няма младежка атмосфера заради това. Сега пък ги плюеш, че видиш ли нямало приятелско отношение - ама извинявам - ама ти кой си? Шивачът от 3 континента... (не с цел обида го казвам). Погледни рационално на нещата - защо ги хулиш "децата"? Защо се опитваш да им говориш колко неперфектни били... сещам се сега и за акредитациите - ти май хич не си се интересувал защото те са ти отговорили и в постовете, а и преди това се знае, че са били медиине партньори на Джордж Майкъл? ...май и за там са нямали акредитации. Просто нещата са много, които може да се разискват, ама нека по реда им...

Просто Яворе, престани да ги хулиш хората... Старали са се - личи си, че не го правят с много пари и не печелят това. Не им давай съвети за маркентинговата политика - те сами си знаят така като гледам. А и за наистина стойностни младежки неща няма много пари напоследък... Вчера се разхождах из центъра и видях, че Радио Витоша благодарение на Вивата правят първото парти от 4 години насам... А ти ми говориш за пари...

Колкото до по-горното за шивача от 3-те континента. Яворе, хората са погледнали биографията ти и са решили, че си сериозен - все пак си спасител, ако не друго... а не като много работодатели - включително и аз, признавам си, които гледаме и искаме хора с опит. Това, че не ти плащат... е това сигурно искат да го променят, но за парите... от какво печелят бе Яворе? Този твой източник много знае, ама кажи на всички нас дето четем тази обидна за младите тема, от къде пък са тези обвинение, че нямало акредитации и няколко човека взимали парите, а другите кучета ги яли? Кажи от къде това мнение?

Хайде лека почивка и престани да ги обиждаш - в правото са си... СТАЖАНТСКА ДЕЙНОСТ не се заплаща. Справка: което и да е министерство в България.

Ще пиша по-късно, ако не си съгласен с мен.
От: анонимен


11. - 17.06 15:29 - Trapped /a.k.a neiskam/

Психоанализ също се заплаща. За ...
Психоанализ обаче, се заплаща. За безплатния такъв, има опасност да е дело на аматьори.

А и дори да беше добър - не сте посочил номер на банкова сметка. Виж, това да търсиш други хора с Гугъл си е болест.;)

Всъщност, ясно ми е кой сте, но понеже не сте споменали име, а искате да минете за страничен наблюдател (нещо доста смешно), да Ви кажа:

- Добре ще е да си преосмислите отношението и политиката към екипа. Може като начало да им заделяте някой лев на тези момчета и момичета. Малко да е, но от сърце. Така ще се застраховате от риска "Трън в гащите" или "Тrapped2"

- Сменете си имидж-мейкърките. Не са добри. Може би те работят за без пари, но за Вас е по-удачно да инвестирате в имидж. Все пак това е основата.

- Преди да баннете някого с пренебрежително мълчание, не е зле да се замислите дали този точно индивид, ще си остави магарето в калта. Има и цивилизовани начини за прекратяване на отношения. Като поскъсате с повечко гаджета, ще се научите.:)

- Питате откъде пари. Ок, да погледнем на друга страница - тук:
http://www.promo.svetu.com/bg_kursove.php
Става ясно, че от СветЪ ,г-ца Паола Иванова организира, забележете - КУРСОВЕ ПО РЕКЛАМА.
30 часа е курса, 375 лв. (за учащи - 300 лв.).
Материалите даже не са принтирани, а са във файл.
За тези пари от Псевдомедията издават служебна бележка, уверение за участие в семинара.
Хайде сега всеки да си направи сметката, защото това на мен ми прилича на здраво лапане.
А знаете ли какво пише на това уверение? Пише "Балък". Всеки, който се яви в която и да е рекламна агенция с такова уверение, ще бъде сметнат за глупчо, поради факта, че е платил 300 лева за хвърчаща хартийка с подпис, а един учебник по РЕКЛАМА струва 15 лв.
От: trapped


12. - 17.06 23:14 - В отговор
/quote/ 7. - 18:10 - Г-це Иванова, извинявам се ако се е ...

Г-це Иванова, извинявам се ако се е сторило обидно заключението ми, относно Вашата медия. Понеже неделята привършва, предлагам да си стиснем ръцете и всеки да си върви по живо, по здраво. "

Приемете още веднъж моите почитания и имайте предвид, че като цяло съжалявам, че се случи така. Вината за това, разбира се не е само Ваша.

Поздрави,
Явор
От: trapped /quote/

В отговор на горенаписаното и постнато в моя блог:

Намирам за джентълменско да предложите подобно споразумение и го приемам. Стискаме си ръцете и си тръгваме- всеки по пътя си. Наистина, неделята привърши и е хубаво да привършат и тези никому ненужни кавги, тъй като, в крайна сметка, всеки си има и друга работа.

Уважавам предложението Ви и факта, че сте го направил, както и това, което сте написал в последния си отговор тук. Приемете моите почитания също. Наистина е жалко, че подобно нещо се случи, а и вината никога не е само на някого. След като ме плюхте, плюхте, плюхте, издирихте всяка информация за дейност, с която се или съм се занимавала - и аз, и СветЪ- и изказвахте недвусмислено и целенасочено мнението си за тази дейност в подкрепа на Вашата позиция, аз смятам, че в този случай нямам причина да се чувствам особено обидена по ред причини, нееднократно изложени от мен в отговорите на Вашите постове. Говоря за себе си, не от името на колегите в медията, които може би също са прочели двете Ви теми. Все пак, да не забравяме, че Вие сте ми напълно непознат, аз на Вас също, както и много неща, които екипа прави или е правил, и които остават скрити за външното око, на Вас са Ви напълно неизвестни. В този смисъл мнението, което Вие сте си създал за медията също не е само по Ваша вина. Всеки си има мнение и свой начин да вижда и разбира нещата.

Двудневният спор беше едно хубаво упражнение по реторика и елоквенция. Който иска, може да си прави изводите въз основа на написаното, което ще прочете по въпроса във Вашия и моя блог и отговорите след тях. В крайна сметка този спор доведе дотам, че да си изясним нещата помежду си, което, разбира се, е действително хубаво.

Все пак смятам, че Вашето предложение е един много разумен изход от създалата се ситуация. Стискаме си ръцете и си тръгваме- по живо, по здраво!

Поздрави,
Paoleta
От: paoleta

13. - 17.06 23:33 - Ох Яворе
Стига с тези глупости. Казах ли ти още преди да напишеш каквото и да било да не се вмъкваш в тази медия? Казах ти. Разказах ли ти подробно и чинно за какво иде реч? Разказах ти. Ама лъвът в теб лелеййй.... ц ц ц не слушка милият - изобщо... Вече слушай русото!
От: felixkotkov


14. - 18.06 19:57 - В русо съм се влюбвал, ама рядко съм ...
В русо съм се влюбвал, ама рядко съм слушал. Само ако ми пее :P
Тая седмица ще има "мучо трабахо".
От: trapped

15. - 18.06 20:17 - Русо гладно нема:))) Добре, че е ...
Русо гладно нема:))) Добре, че е Феликсчо да внесе ред в мислите ми:)))
От: nait

Категория: Забавление
Прочетен: 210 Коментари: 15
Последна промяна: 17.06 19:17
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2398 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 16.05.2011 18:24
Пари?
- Не искам пари, аз не съм комерсиална (в цитат).
Ще иска "здраве, щастие и любов". Явно.
Какво искаш?
- Не знам. Може би...Щастие.
Ок.
Какво е щастието?
Не знае.
Какво трябва да стане, за да си щастлива?
Не знае.
Здраве? Да си здрава, първо?
- О, да!
Чува зов по телевизията: детенцето ни умира, трябват ПАРИ!
Не прави лесно връзката, защото тя "не е комерсиална", това е принцип. Здраве - пари. Хубава храна - пари. Вредна храна. 
Минерална вода - 0,50 ст.
Вода от чешмата - 0,00 ст. Жълта вода.

И любов искам, казва. Във влажното мазе?
- О, да - нали е любов! Любовта е силна, любовта е вечна.
Любов за 4 месеца.
Защо?
Не се пита ЗАЩО, но знае, че следващата любов няма да е в мазето.
- Стига! Малко разнообразие, малко на плаж. Не заради плажа и коктейлите, а за РАЗНООБРАЗИЕТО.
Питаш я: Какво искаш?
- Не знам, може би...Мъж. Може би.
Питаш я: Тоя харесва ли ти?
- Не (знае).
Оня харесва ли ти ?
- Да (пак знае).
В магазина, ще й купуваме часовник. Тя не гледа цените, не си пада по етикети, тя не е комерсиална...
Но тя е естет! Разпознава хубавите неща.
- Този ми харесва.
Защото е скъп?
- Не, защото е хубав.
Много добре знае кое е хубаво и кое е грозно.
Нормално.
Хубавите неща се виждат. Те по някаква случайност са с пари - но това са подробности, важен е принципът: тя не е комерсиална.
Виж Мадона. Материално момиче.
- Но пък ние я слушаме, тя прави ХУБАВИ песни.
Любовта е хубаво нещо...
Щастието, и то.
А проституцията е древна професия.
- Нямат общо.

"Щастието не се купува с пари" (е казал някой, някога).
"Дайте ми пари, аз ще си купя щастие" (казват хората днес).
Или?... Има и хубави неща, безплатни. Май.

28-ми юни.

/С обич и уважение към материалните момичета. Поне ги знаем как да им угодим./
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1919 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 28.06.2007 19:43
     image

Ето ги:

     -      
Русият е твоя цвят и да нямаш други цветове, освен него!

-      Изговаряй колкото може по-често имената на спонсорите и кедиторите си!

-      Бъди овца сред вълците и вълк сред брюнетките!

-      Почитай солариума, маникюра, фитнеса, парфюмите и сауната си!

-      Прелюбодействай!

-      Ако пожелаеш мъжа на ближния си, лъжесвидетелствай срещу ближната си!

-      Помни да осветяваш редовно любовниците си, а не само в неделята, когато мъжът ти е за риба.

-      Кради чужди идеи, за облекла и прически, и после лъжи, че са лично твои!

-      Интересувай се от имотите на приятелките и другарките си и ги пожелавай!

-      Ако някой убие другиго заради теб, не се чувствай виновна, но не забравай да искаш обезщетение!

Категория: Лични дневници
Прочетен: 2054 Коментари: 3 Гласове: 0
Без капчица женска свян поп-фолк дивата Василка (а.k.а. Азис) размахва натежалите си бутове под звуците на мазна чалга, а внушителното му шкембе застрашително виси напреки прозрачното парче плат, което си е увил около дирника. Това е гледката, която ми предлагат от NovaTV малко преди вечеря. Почти не ми прави впечатление. Звездата си е звезда, независимо от теглото. Т’ва Павароти, т’ва Брандо, де Вито, Гудман, Пеши, Уитакър – все са шишковци. А и явно сме свикнали. Тридесет и пет процента от европейците сме с наднормено тегло. Би било снобарщина ако ахна от отвращение при сценката с Кралицата на фолка.

„Затлъстяването е състояние на прекомерно натрупване на мастна тъкан в организма и е следствие от дисбаланс между енергийните приходи и разходи” – пише в дебелите книги. Но това между другото. Важното е, че затлъстяването е грозно, лепне и никак не е еротично. Вярно, порноиндустрията напредна и вече предлага разписание с експресни влакове за всички пътници, включително и за дебелите, грозните и косматите. Но това, което виждаме късно вечер на порно-канала не е критерий. Да си дебел не е секси и точка.

Скапан ген, мързел, обикновена лакомия, неправилно хранене, хормонални ексцесии или лош хороскоп? Няма значение, резултатът си е същият и е грозен. Повечето хора се борят със затлъстяването с всички средства. Едни разчитат на спорта и се потят като прасета във фитнес залите, други пазят диети, трети се сдухват с хирургични интервенции. Всеки шишко с метода си.

Но има и други, които не обръщат внимание на сланинките. Тези винаги си имат причина да не отслабнат. Някои от тях дори се харесват така. „Аз съм приятно закръглена”, произнася с учудващо приятен глас и веднага след това вдишва поредната шоколадова вафла. Някои подхождат с особено нахалство. Те тотално изопачават, или направо въвеждат в употреба разни, иначе оригинални народни поговорки: „Под голям камък, голяма змия лежи” - бара се доволно за корема, сякаш там се крие някаква тайна магическа сила. „Добър майстор на голям тезгях работи” - оправдава жена си, която аха-аха да се затъркаля, но някак не успява да набере нужната скорост. „Камъкът си тежи на мястото” - хили се, а ти се чудиш какво е общото между големия камък и голямата топка лой.


image Да, за тези няма оправдание! На тях им трябва основателна причина да се борят със затлъстяването.

Eто няколко такива:

- Ако започнете да отслабвате, ще може да обогатите сексуалния си репертоар. Повече пози, повече кеф. Задната прашка е хубаво като идея, но и тя писва някъде малко преди момента, в който шкембето му или задникът й добият такива габарити, че проникването стане невъзможно. Навярно сега легло персон и половина Ви се вижда тесничко, но ако свалите килограмите, може би най-накрая ще може да сбъднете някоя от юношеските си мечти: например секс в асансьора.

- Пътят до бара в тъпканата дискотека се съкращава значително откъм време и ресурс ако сте слаб. Ако преди ви е коствало 10 минути да занесете две големи водки и безалкохолно до масата в дъното, след изгарянето на тлъстините това ще става значително по-бързо. Другият вариант е да си седите на бара, но там е светло и пълно с досадници, които искат да поръчват и ви псуват на ум, че заемате половината бар.

- Ще намалите разходите си за алкохол, дезодоранти и тоалетна хартия. Ако сте 110 килограма мъж, навярно Ви трябват около половин-един литър концентрат за да се поддържате цяла вечер в приятно подпийнало състояние. Ако свалите двайсет килца, това значи до 400 грама на вечер. Полезно е за черния дроб. Да не говорим, че на излизане от къщи, ще можете сам/а да си връзвате връзките на обувките без да чувате шума от разкъсване на шевове.

- Гардеробът Ви ще се обогати и ще можете спокойно да следвате всички модни тенденции, ако имате желание, разбира се. Лошата новина е, че ще трябва да изхвърлите почти всичките си дрехи с размер XXXXXL, защото вече няма да Ви трябват. Всъщност това не е чак толкова страшно. Ако чак толкова Ви залипсва някой пуловер, винаги можете пак да напълнеете. Това са обратими процеси.

- Нещата стават значително по-приятни за Вас ако сте нарцис. Малко неща биха могли да се сравнят с кефа, който ще изпитвате всеки път, когато минете покрай някоя голяма витрина. Не само от другия пол ще ви заглеждат, но и сам Вие ще се възхищавате от силуета си. Здрав дух, в здраво тяло.

- Шансът Ви в лятните свалки с чужденките по морето рязко се увеличава. Тях не ги интересува кой си, какъв си, откъде идваш и къде отиваш. Не ги грее колко пари имаш и какво работиш. Интересува ги само как се справяш с езика и как изглеждаш. Плажният волейбол не е лесна работа ако си тежиш на мястото, а и не върви цяло лято да цъкаш белот под чадъра и да се наливаш с бира.

- Ще направите голямо добро на гаджето си или съпруга/та си. Едва ли им е приятно се появяват в обществото с жена колкото две жени, респ. мъж във формата на бирена бъчонка, който не е имал визуален контакт с оная си работа от времето на студентските протести. Да, те и така си Ви обичат, но именно затова заслужават един такъв хубав жест.

- Вредно е. Не е добре за вас. Ако не вземете мерки рискувате да Ви застигнат сърдечно-съдови заболявания, инсулти, диабет, артрити и пр. „полезни” неща. Това сериозно. И все пак ако сте си с кръгла структура, това в никакъв случай не е повод за депресия. Не е толкова важно да сме слаби, колкото да се борим със затлъстяването и да не му се оставяме. Яжте ябълки и чесън, избягвайте стреса, правете любов, а не война, раздвижвайте, разцъквайте, разсмивайте се по-често, пък само от затлъстяване още никой не е умрял.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 3353 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 27.06.2007 20:34

Първа случка (в минало време, да ми е за урок):

     Влязох  в банята на детската градина и окото ми се спря на няколко фъстъка, които си лъскаха грейките с едни четки баш на земята. Сапун и вода се стичаха по фаянса в канала, а ламетата търкаха с всичката сила на 4-5 годишните си плещички. Понеже бях много зло и проклето дете, веднага ми дойде на ум царствената мисъл, че трябва да мина с калните апрески като властелин  през постланото. imageНа първата стъпка върху една червена грейка всичко бе точно и по план, но на втората така се хлъзнах, и така си нацепих кратуната в една мивка, че до ден днешен като видя кални апрески и ме заболява главата. image

Втора случка (отново подхлъзнат и в сегашно време):

      Няколко години по-късно съм на село. С дядо ми пасем овците (около 100 броя от тъпите, плюс 10 кози - на цялото село са). Решавам да зарежа дядото, сестра ми и братоведите да се оправят сами и тръгвам за гъби. Гледам в едно деренце едни огромни манатарки и тръгвам да слизам надолу, без да виждам, че под мен няма път, а пропаст. И като се хлъзвам (пак ли, отново ли) на тия ми ти листа под краката ми, и като се захвърчам надолу... Инстинктивно се хващам за клонките на една бука, но това не ми помага - ужулвам си цялата длан. След няколко метра е ръба на пропастта и като минавам през него вече се сбогувам с живота. Но тъкмо след ръба краката ми намират опора - някакви корени (най-вероятно на същата бука, за която се хванах в пристъп на паника). Та стъпвам аз на корените, а с ръцете се държа за ръба. И като поглеждам надолу, майкоооо! image
    Решавам да постоя така няколко минути, за да си поема дъх. Успокоявам се и решавам да тръгна нагоре. Точно тогава чувам братовчед ми, дядото и сестра ми да ме викат. Викат ме по име и поясняват "Айде идвай, че тръгваме!".

"Не моооогааааа!" - отвръщам.
"Каквооооо?" - пак питат.

     Нямам глас да им обяснявам, че вися на скала, а и сила ми липсва, премалял съм.
От яд краката ми пак се разтреперват и става страшно. "Тия ше ме убият", викам си. След няколко минути спирам да им обръщам внимание и се закатервам нагоре.

Трета случка (с участие на люлински мутри):

    Ранните 90-те. Ученик съм в гимназия. Неделя сутрин като по чудо у нас няма никой. Отварям хладилника и пускам телевизора. Таман се загледах в нещо интересно и на вратата се позвъни. Отварям и гледам три грозни мутри, с кожени якета. "Кви са па тия сега", чудя се.

- Баща ти тука ли е?
- Не.
- Майка ти?
- Тц.
- Я викни сестра ти.
- Нема я.

     Бууум, един ритник в корема. Охълцвам се. Докат" си поема дъх ония вече са у нас и тършуват стаите. Не след дълго забелязват, че у нас няма никого. Хващат ме за яката и ме помъкват навън.

- Отиваме при сестра ти - секат с думи.

      Докато ме дърпат надолу по стълбите аз се чудя дали не сънувам още.
Пред нашия вход има кафене. В неделя е пълно с народ там. Тримата юнаци ме извеждат и започват спокойно ме подбутват към колата им. От комшиите в кафенето никой не забелязва какво става. Решавам, че е жизнено важно да се забележи, че ме изкарват насила и започвам да се дърпам. Мутретата ми бият по един шамар всеки и ме натъпкват в колата. Цялото заведение пред входа се пули. Широко отворени очи.
     "Е т"ва са свидетели", си мисля. Бригадата ме кара някъде в "Mладост" и вадят един ръждив трион от багажника. Дават ми го да го разгледам и ми поясняват, че ако не им съдействам ще ми отежат главата с него. Казвам им "ок", и че главата ми трябва.

- Води ни при сестра ти!

     Заповед. Предложение, на което не може да се откаже. Започвам да ги водя по всички кафета, които знам в София. Не знам къде е сестрата. Лошото е, че не знам и много кафенета.

(Историята е, че сестра ми била 2 шамара на някаква пикла от училището й, онази се оплакала на майка си, майка й се жалвала на брат си, а той викнал приятелите си и така тези ми идват у нас, в неделя сутрин).

   Момчетата искат да раздават правосъдие. Канят се, че сестра ми ще стане проститутка, а баща ми ще бъде бит. Не им казвам, чe той всъщност e полковник и е малко труднo да го биеш. Лъжа  ги, че е ватман, а майка ми - пенсионерка.  Доста са глупави. Решават кръстословица и единия пита "Какво е това ПъкЕл с 2 букви?". Казвам им. Не се впечатляват от високата ми култура. Нито от ниската тяхна. Един час след сценката,  на единия му звъни телефона. Оня вдига, казва два пъти "Да" и веднъж "Добре", и заповядва на шофера да кара към нас. Пред блока си намирам четири полицейски коли. Хората от кафенето записали номера, таткото ми се прибрал и ги издирил точно за шест минути кои са.

     Качват се в нас да си говорят. Не знам какво са си говорили.

Повече не чух за тях.

Категория: Лични дневници
Прочетен: 3676 Коментари: 2 Гласове: 0
Последна промяна: 11.05.2008 14:37
     Жегите ме накараха да си спомня за миналото лято. Миналото лято, когато още не бяхме страна-членка. Та, миналото лято реших, като за последно (бях вече на 26) да поскитам по белия свят. Знаете, че от жегата човек не го свърта и съзнателно или несъзнателно търси по-благ климат, сиреч морски. Една седмица прекарана в Несебър през юни, ме отказа от по-нататъшно пребиваване по нашето черноморие и завъртях глава към Средиземноморието.

     Хванахме се с едно приятелче, опаковахме няколко фанелки, 3-4 чифта бермуди и по една опаковка плажно масло, и отворихме браузерите да търсим транспорт до Испания. Седмицата се случи кът откъм самолетни билети, което обаче не ни отказа. За зла участ бяхме притиснати с работния график на испанските работодатели, които са благосклонни към хилядите гастърбайтъри само в началото на сезона и в няколкото дни, в който започва разгара му. Та ние, понеже бяхме закъснели вече, искахме да хванем  точно тези няколко дни и единственият вариант пред нас оставаха 2-та  дена път с автобус.

     Идеята не ни блазнеше, затова решихме поне да изберем най-авторитетния превозвач. Купихме си по едно билетче, а мацката (силно казано - 4* годишна лелка беше) на касата ни обясни подробно за застраховките, които да си изберем, от което останахме с впечатление, че пътуването с Юнион-Ивкони не е съвсем безопасно. Нищо друго не ни казаха, освен, че по европейските бензиностанции е скъпо, та да сме си вземели манджа.

     На следващия ден, в 7 сутринта, бодри като разгонени кокошки, цъфнахме на гарата. Безпроблемно намерихме нашия дом за следващите 48 часа - мястото, където щяхме да ядем, спим, играем карти, потим, клечим, слушаме хъркане, дишаме пръдня и пр. неща, които може човек да прави в един автобус. Първото нещо, което ни прави впечатление бяха крайно простите шофери. Караха се като цигани ("като" също е силно казано), заповядваха, гълчаха, пуфтяха, псуваха и кълняха. Двама от тях бяха облечени с ризи и панталони, а третия (старшия) си бе дошъл по бермуди и джапанки.

     Сложиха ни най-отзад. Отначало се чувствахме преебани, но това беше до момента, в който самотната циганка с трите деца, които седяха пред нас, не бе свалена на сръбската граница, поради изтеклата дата на пълномощното от мъжа й (за децата). Стана голяма суматоха докато я свалят от рейса, защото тя се разпищя и разрева барбар с циганетата, но тримата юнаци от Юнион-Ивкони останаха безучастни и абсолютно безпроблемно изхвърлиха женицата от рейса.

     Ние  с приятелчето разчистихме всички солети, пуканки, семки и опаковки от бонбони, които бяха останали след ромчетата и се настанихме удобно на широкото. Два дена пътувахме чудесно, дори спахме в хоризонтално положение. Рейсът беше пълен главно с роми, които пътуваха към Испания за да търсят работа, а останалите бяха обикновени българи с цигански манталитет. 90% мъже. Ни едно маце нямаше да плакне окото.

     Всичко вървеше чудесно, до момента в който стигнахме испанската граница. Там автобусът просто спря. 1,2,3,4,5 часа рейсът не мръдна. Стана полунощ - нищо. Нашите юнаци, персоналът на "Юнион-Ивкони" се мотаеха около рейса, пушеха, караха се, но явно не правеха нищо за да тръгнем. Нямаше и как, защото никой от тях не знаеше нито английски, нито испански. Само български и вероятно цигански. Чакаме си паспортите, а те не идват. Почти всички в рейса се бяха ококорили и изглеждаха като Били Хейс в "Среднощен експрес".

      Някъде към 1.00 сутринта се появи един испанец и започна да обяснява нещо на тримата глупаци. Носеше една купчинка паспорти в лявата ръка и една - в дясната. Макар да не разбираха бъкел испански, нашите герои знаеха какво им се обяснява. Качиха се на рейса, запалиха двигателя. Обратен завой. Връщаме се във Франция. Всички се блещят, никой не смее да пита какво става. Стигаме някакъв град, на име Перпинян. Спираме на гарата и от радиото се чува следната тъпотия:

- Значи сега ще ви дам паспортите. Който остане без паспорт да слиза и после затваряме вратите и изчезваме.

      Последната част от изречението навярно е била адресирана до самия него от шефчето, което му е подшушнало какво да ни каже. Затова и водещия на предаването получи моментално един задвратник.
Върнаха паспортите, нашите два не ни ги върнаха. Половината рейс слезе послушно, но ние решихме да останем. Отвориха багажника и почна една суматоха. Разтоварваха страшно бързо, като никога. Извадиха и нашия багаж. Мислихме, мислихме и решихме, че по-добре да си останем с багаж във Франция, отколкото да отидем без багаж в Испания. Тръгнахме да слизаме и на вратата ни посрещат две от маймуните с нашите два паспорта в ръка. "Тия ли са?" - пита единия. "Да", отвръща другия. Ние сме високи, здрави момчета, та онези се притесниха. Не защото им бе гузно, а защото можеше да изядат някой шамар. Ние, обаче вече се бяхме примирили със съдбата си. Онези започнаха да си разменят псувни и заплахи, но доста експедитивно се качиха на рейса и отпрашиха веднага след като последната наша чанта бе на френска територия.

      Най-странното за нас беше, че повечето от хората, с които слязохме знаеха за това, което може да им се случи. То си било практика на испанската граница.
Трябвало да имаш покана или най-малко резервация за хотел. Което много не помага, защото ако си тръгнал на почивка, няма да се напъхаш в рейс. И това там го знаят. Специално за нас не беше проблем да си набавим покани, само някой да се беше сетил да ни уведоми за обичаите спрямо българи по френско-испанската граница. Но ниц. Йок.

      Нашият превозвач бе твърде зает да ни вземе парите и да ни направи застраховки.

      Та така: фирма Юнион-Ивкони има странна политика, която идеално кореспондираше с липсата на статут на България като страна-членка.
"Ние да си продаваме билетите, па клиентите кучета ги яли".

Все пак - малко снимки от Испания:

С колегата Бърни, от Боливия, шиехме шапки на плажа.

image

Мачле на плажа:
image

В Перпинян седяхме 12 часа и нахранихме местните гълъби:

image

На водната пързалка:

image


Мачле:
image


на дискотечка:
image

image

image
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7324 Коментари: 12 Гласове: 0
Последна промяна: 24.06.2007 11:34
1.Гледахте ли Биг Брадър?

а) Гледам си кефа.
б) Да, всяка вечер го гледах. Бизнесът ми е да продавам вуду-кукли Венета Райкова, печеля добре - още вървят. По-преди продавах Райна, а преди това - Елена. Елена много вървеше.
в) Не, слушах го по радиото. Телевизора го продадох и с парите пуснах 200 SMS-а за Миро. Oще миналата година.
г) ne go gledam, no go durpam ot arenata za sistera
д) Разбира се, 24 часовия канал.
е) Гледах го докато бqх вътре, откак ме изгониха немам време, щото ходq по други предавания.

2. Кой е най-великият футболист на света?

a) Йохан Кройф.
б) Аертон Сена рулллллз.
в) Вини Джоунс, но само докато игра в Левски. И то след контузията в главата.
г) nai-dobriq e Gonzo, shoto wkara 2 gola na CSKA
д) Ми всеки знае - Роналдино.
е) Най-добрия не знам кой е, ама Ивана пее много хубаво.

3.Каква музика слушате?

а) Хубава, слушам разни банди.
б) Зависи кой пита. За пред нашите - народна, за пред гаджето - чалга, за пред приятелите - рок, за пред сърбите -техно,з а пред българите - наше.
в) Слушам стари градски в изпълнение на баба ми и то ънплъгт версии само.
г) rap i r n" b.
д) Фолк и чалга. Гергана, Азис, Райна...изобщо - големите имена в българската музика.
е) ГръТСка музика и класическа цигулка.

4.Какви филми гледате?

а) Смилени, с неочакван край.
б) Гледам всичко, което го има на кино, но само до средата, после ме гонят, щото много пръцкам.
в) Документални филми за войната и за серийните убийци. Искам някой ден да участвам в такъв.
г) Gledam samo ke4 i ujasi.
д) Гледам само това, което си струва, не си губя времето - последно гледах 300, а после Вавилон.
е) Романтични комедии, с елементи на разсъждение.

5.Кой управлява света?

а) Ще ви кажа, ама друг път.
б) Масоните държат ножа и хляба. Жена ми е еврейка, та на сестра й на мъжа, чичо му има бизнес с братовчеда на един, който е кръстник на син на масон. Оттам знам.
в) КГБ-то. Питайте ги каде скриха ракетите на Садгам, дето щеше да ги продава на Усама и как държат американците на мушката с тях. Ама то не може само да се пише, требе и да се чете.
г) Trapped
д) Aмериканците и Джордж Буш
е) Всяка държава се управлява сама, светът е в ръцете на "съвета на министър-председателите".

6. Какво ще правим като свърши петрола?

а) Руснаците ще кажат.
б) Ще се вдигне цената на природния газ.
в) Ще минем на ток, к"во друго?
г) She sи e*e mamata, ma kvo mi dreme...ako trebe s kone ste se pridvijvame.
д) Хехеххе, как ще свърши, ти знаеш ли колко има само в С. Арабия?
е) Не ми се мисли. Има кой да мисли.

7. Надарен ли е българинът?

а) Откаде да знам, ти ми кажи, като те гледам си наясно.
б) Ако съдя по себе си - много. Но за всеки случай питай жена ми. И после ела да ми кажеш.
в) Да. Преди 35 години се убедих. Като влезох у панделата за сефте.
г) Kak se razbira dali e nadaren? Nema li nekva statistika?
д) Много. И е потентен.
е) Повече от мекедонеца. Но по-малко от гръка и италианеца.

8. Какво мислите за Бойко Борисов?

а) Аз няма какво да мисля, той да мисли. Дали може е друг въпрос.
б) Той е.
в) Знаем се с него от една акция преди 15-20 години, свестно момче. Тогава още ми направи впечатление. И до днес се виждаме, ама не на публични места. От него ми е синята лампа.
г) Bate Boyko e indianec...Moje i da nema lanec..no e krygul idiooooot.
д) Страхотен мъж, Бойко, обичаме те, с теб смееее.
е) Какво мисля ли? Ооооох, настъпихте ме по слабото място.

9. С какъв ГСМ сте?

а) Нокия.
б) Най - новия Моторола 47299АТ. Не сте чували за него, щото още го няма тук. Моят е нов внос.
в) Алкател one touch easy. Вече 7 години. Аз съм на принципа "некой докато не ме преаде да не го сменям". Не искам да го правя вече: стига ми смяната на Геша, Пецата, Викинга, Кокала, Киро Тоягата и Сами!
г) Az sum s Ericson, ama mu e mnogo bawno meniuto i ste vzimam nov,a ma trebva da pitam starata!
д) Какво е ГСМ?
е) Със сименс 1245, подарък от Ники Кънчев.


Отговори:

Преобладава А: Ти си горe долу в ред. Апатията те дебне зад всеки ъгъл, защото много си мислил и си разбрал, че от мислене файда няма. Престани да се занимаваш със себе си и се огледай - може да си харесаш нещо. Ниво на промитост: 10%

Преобладава Б: Ти си смешник от класа. Турбо гъзар и сноб. По някакво малоумно стечение на обстоятелствата, си изпувал над другитe. Но няма да се задържиш там. Научи се да плуваш и прочети някоя книжка. По възможност започни от детските енциклопедии за да обогатиш културата си. На тази крехка основа ще градиш останалото. Ниво на промитост: 80%

Преобладава В: Не знам какво са ти казали психиатрите, но диагнозата е сериозна. Надявам се усмирителната риза да не ти пречи да ползваш клавиатурата и ще можеш да ни споделиш проблемите си. Пий Кока кола - бъди оптимист. Имаш сериозни рани по главата, вероятно от някоя бухалка. Ако някога се оправиш - забрави за бандите и престъпния свят, не ти понася. Ниво на промитост: може би 50%, но няма голямо значение.

Преобладава Г: Ти си геймърче. 90% от времето си в чата. Най-вероятно си още млад, но фактът, че изобщо можеш да съставиш сложно изречение те издига много над останалите 13-15 годишни твои връстници. Ниво на промитост: 40%

Преобладава Д: Ти си блондинка. Интелектът ти е среден за такава. Направи някой тест за интелигентност за да се увериш, че Мълчанието за теб наистина е злато. Не, не Мълчанието на агнетата, а само МЪЛЧАНИЕТО. Алчна си и може да постигнеш мечтите си главно с мълчание. Ниво на промитост : 0 - не е имало какво да се промива.

Преобладава Е: Ти си героиня от Биг Брадър, вероятно Вяра, или Надежда. Или Силвия - Александра. Или само Силвия. От високо се пада най-лошо. Наблегни на упражненията и не влизай в спорове, освен ако не се отнася за козметика. Пази се от жени Стрелец. Ще имаш романс с мъж Лъв, но кратък. Той ще те излъже!  Носи сини и зелени цветове. Твоето число е 4.
Майтап бе, не се връзвай. Ниво на промитост: 78%

Първоначално пуснато ТУК:
Категория: Лични дневници
Прочетен: 18021 Коментари: 34 Гласове: 0
Последна промяна: 21.06.2007 20:56

Rешавам да изляза до магазина.  На излизане от гастронома гледам един дядка. На около 85-90 години, дребен, с шапка. Моли ме да му помогна да премине през една локва. Хващам го аз, минаваме локвата със скорост около 400 метра в час.

Вече на 10 метра от локвата дядката продължава да ме държи и иска да го закарам до "равното". То е на около 30 метра. Стигаме там след 5 минути. Дядката все още мe да ме държи и се носи със ситни стъпчици в неизвестна посока...

- Абе ти къде живееш? Къде отиваш?
Започва се едно обяснение,о т което става ясно, че човекът нито знае къде отива, нито от къде идва.

Стигам кръстовището на "Гео Милев" и "Слатинска". Оня знае, че живее нагоре, но там са две "нагорета" и той ги сочи и двете.

- Къде ти е личната карта, бе?
- Вкъщи.
- Друг път да не си излязъл без нея.Кой се грижи за теб?
- Една жена.

Не мога да го оставя. Старчето не може да върви, но иска да пресича. Изглежда симпатяга в адската си безпомощност.  Стана ми жал за него. Няколко пъти го оставях,х одя да разследвам. Човекът има секретен ключ на врата, т.е. не е бездомен.

В разговора става ясно, че е излязъл 30 мин. преди да ме срещне, а твърди, че е минал разстояние, което не би могъл да мине за 30 мин. И не бил пресичал улица. Не е в ред човекът. Докато търсих по пощенските кутии в блока, пред който го намерих името му, той си седи кртко там, където съм го оставил. Не досажда на други хора. По едно време му дойде зор и си свърши работата на улицата. Инсценирах обаждане в полицията. Оня не се стресна. Вече щях наистина да звъня. Непрекъснато си бършеше носа и беше с две различни обувки. Опитах се да го вкарам в едно такси - от 4 таксиметри 1 се нави да го повози. Беше младо момче. Останалите бакшиши не ебаваха. Както и да е, дядката даже не можа да се качи в таксито - инвалид 90%. Започвам разпитване по околните магазини и най - накрая в един казаха, че го знаят.Не бил добре...
"Е мерси за информацията". Както предполагах - от блока , пред който го намерих. Айде наобратно.Тъй като не си знае нито името, нито етажа, нито апартамента - оставих го там, във входа.  Със заръката да пита някой от минаващите съседи кой му е апартамента. Докато излизах оня ме питаше къде съм го завел и как ще се прибере.

Никак не беше смешно. Особено като гледах физиономиите на "нормалните" хора, към които се обръщах с въпроса дали не го знаят случайно тоя индивид. Не знам как да опиша реакцията на поне 5 човека, с които споделих проблема си.

Любезните изражения на тия смръшляци добиха тъпа, гузна незаинтересованост и затвореност към това, което им се говори. Да не би случайно и тях да се опитам да ги забъркам с лудия дядка.

К"во викаше Моканина там, за мъката...

Категория: Други
Прочетен: 4649 Коментари: 10 Гласове: 0

 Aко си е  у дома: става към 11.00 часа и отива да нахрани кокошките. После бие два шамара на жена си, и й напомня какво я чака ако не намери салатата и ракията на масата като се върне. Отива в Хоремака и гледа "Сайборг" с Жан-Клод и "Манастира Шао-Лин" за 28-ми път. Прибира се на четири крака в бойно настроение. Жена му му  изяжда салатата, а ракията му излива в гърлото. Заспива като къпан - сам.

 Ако е на гости на "брадчеда" в Люлин: стават в 7.00 и излизат бодри като кукуряци навън.  Качват се на Голфа и "отпрашват" в неизвестна посока, псувайки наред останалите на пътя. Звучи Ивана. Сядат на кафетата на "НДК-то на културата" и поръчват 2 мастики. Вечерта отиват при старите познайници в Студентския на лов "за нещо свежо".  Единственото свежо ,с което се срещат са юмруците на момчетата от охраната, с които после твърдят, че са направили "много стийностен варгал". Заспиват пак като къпани, но с тяхна помощ. На сутринта ги цепи глава и си мислят, че е от "фалшивия алкохол, който ми пробутаха барманите".

 Преди години е пазарувал сериозни количества от небезизвестното списание "ЧуК-Чук", което продавал на кварталните алкохолета  с  500% надценка. На Гинко - шефа на Хоремака му направил абонамент даже, но след това бизнес отношенията им се скофтили, защото жената на Гинко (бившо гадже на турбо-гъзара от гимназията), пуснала из махалата слух, че е евнух. Затова той решил да се установите в центъра на София, където никой не го познава. Станал  полицай...

 Години след това, децата му - Иванчо (по прякор Пишката) и Цура (Метлата), които били първо поколение софиянци от центъра, се биели в гърдите в училище, че татко им е полицай.  Пишката даже крадял скришом куршумите за неговия "Макаров-515" и ги продавал на децата от 4-ти клас за по 5 лева ,т а да си ги връзват на вратовете. Цурето била тарторката на Випуска и на завършването получила дървена лъжица с надпис: "Фурия 2003г." Като поотраснали двамата се захванали с бизнес - отворили в гаража механа, в която продавали Дядовата Шлокавица на местните пияници за по 0.50 ст./ 50-грамката. В квартала имало няколко случая на натравяне с алкохол, но полицията никога не отишла да провери какво се продава в гаража.

 Любимото занимание турбо гъзара е:
1.Отива в Костинброд  (примерно).

2. Тръгва по Главната улица.

3. Спира се пред най-гъзарското кафене (колкото повече западни коли има пред него, толкова по-добре)

4.Влиза.

5.Казва на висок глас:
"В колко и откаде тръгва влака за София бре, селяндури грозни?"...

6. Докато се "радва" на откритията крещи, че няма нужда от помощ и очаква да види Вечните Ловни Полета. Но му се разминава.

Категория: Други
Прочетен: 3748 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: neiskam
Категория: Лични дневници
Прочетен: 394719
Постинги: 18
Коментари: 315
Гласове: 364
Архив